Пет години по-късно
Тук ще разкажа какво се случи с мен пет години след момента, в който се престраших да започна медикаментозна терапия и общо седем години след започване на всичките ми проблеми. В тази поредица проследявам какво се случва с мен и давам „отчет“ за това как е протекъл процесът по възстановяване при мен. Статията има само описателен характер и не бива никой да вади изводи за себе си. Всеки организъм е уникален и процесът протича коренно различно.
Тази статия е част от цяла поредица. Ето всички части, подредени хронологично една след друга:Три години по-късно
Четири години по-късно
Пет години по-късно
След 5 години се получи
Спрях антидепресантите и седативите за сън. Получи се! Живея без хапчета и се чувствам добре.
Споделям това с една едничка цел – да дам пример и надежда на други хора, които в момента страдат от някое разстройство и/или са на медикаментозна терапия. Да покажа, че дори след толкова години, протичат бавни възстановителни процеси и ако човек спазва останалите добри практики и не си вреди, взимането на антидепресант може да има своя край.
В никакъв случай не искам никой да спира преждевременно медикаментозната си терапия. Аз през годините постепенно намалявах, а когато се налагаше увеличавах и настройвах дозите и спрях едва когато бях до огромна степен сигурен, че няма да има рецидив. Засега, да чукна на дърво, се оказвам прав.
Интересен факт е, че когато преди 5 години отидох в психитричния кабинет и преживях личния си ужас вътре, чух „ще пиеш медикаменти около пет години“. Не знам дали беше усет, дали беше случайност или го превърнах в самосбъдващо се пророчество, но периодът се оказа много точен. Пет години по-късно, да чукна на дърво, съм излекуван.
От приблизително 6 месеца не пия нито един антидепресант. Няколко месеца през изминалата година бях върнал Тритико за съня, но от месеци устойчиво спя без него.
Към момента не слагам нито един медикамент в устата си всеки ден. Не броя витамин Б12, витамин Д, Омега-3 и подобни.
Защо се получи
Аз го отдавам на няколко причини + късмет. Тук наричам късмет външните обстоятелства, върху които нямате контрол. И все пак е ужасно хлъзгава тема върху какво нямате (или си мислите, че нямате) и върху какво имате контрол. На пръв поглед нямате контрол върху биохимията си, върху средата си, върху другите хора, върху обстоятелствата в живота ви и т.н. Обаче ако се вгледате внимателно, често ще установите, че всъщност имате контрол върху не малко неща, но рационализирате в ума си, че нямате и/или нямате нужната мотивация за промяна. Защото така е по-лесно. Виждал съм го безброй пъти.
Не съм перфектен, не съм идеален. Обаче съм упорит. През тези 5 години:
- Пих си лекарствата. Не ги спирах, не ги намалявах, не ги изключвах, не си казвах „оправих се“ на 6-тия месец и не ги спрях. Да, направих няколко грешки в тази посока, но кой не греши. Запазих благоразумие, бях реалист и си пих лекарствата 5 години.
- В началото преминах през 9 месеца сесии по КПТ – Когнитивно-поведенческа терапия всяка седмица. Много е важно да се изгради терапевтична връзка и тя да е ефективна. Не всяка комбинация терапевт<=>клиент е добра. Търсете своя терапевт. Лично аз препоръчвам само КПТ като вид talk therapy, евентуално в комбинация със схема терапия. Ще съм краен, но според мен психоанализа, гещалт терапия, интерперсонална терапия, арт терапия и още сигурно 10 вида терапии, които съществуват, не са ефективни за тревожни и депресивни състояния и си губите времето и парите. Може да ви се струва, че правите нещо с този вид терапии, но ако не работите с автоматичните си мисли и мисловни модели, а само обсъждате случки от ежедневието като с приятел или само си говорите какво сте правили в детството или пък вие говорите 95% от времето, а терапевтът просто кима и ви слуша, си губите времето и парите.
- По време на тези 9 месеца направихме около 15 сесии EMDR. Методът при мен беше брутално ефективен. Буквално преработвах травми, от които имах flashbacks и безсънни нощи от години за по 30-40 минути на сесия.
- В следствие от психотерапията, се промених. Ако не го бях направил, сега щях да съм зле. Много, много зле. Ако имате подобен на моя характер и не го направите и вие, ще сте зле. Много, много зле. Гарантирано зле. Каквото и да пиете, на каквато и терапия да ходите и каквото и да правите.
- Изчетох много литература. Списъкът не е изчерпателен, от написването на страницата съм изчел още 10-на книги най-малко. Запознах се с какво си имам работа, как работи човешката психика, как работи човешката биохимия. Разбрах много психотерапевтични подходи, както и схванах методите на психиатрията. Разнищих разстройствата и проблемите си в този сайт. Ходих години наред по обучения по КПТ и проведох неизброими часове разговори със специалисти и по психотеарпия и по психиатрия.
- Като казах сайт, създадох www.strahbg.com. Усилията бяха неимоверни. Безкрайно благодарен съм за всички дарения! Имаше дълги периоди, в които не работих по сайта. След това се връщах с нови сили. Писали си ми стотици хора и нямам предвид 100 или 200. Помогнал съм на когото с каквото мога. Мисля, че нямам неотговорен email или ако имам, е станало по невнимание. Имах периоди, в които ми пишеха по 20 нови човека на седмица, отделно водих диалог с предишните. На моменти съм имал започната кореспонденция, стигнала до някъде с над 100 човека едновременно и не се шегувам. Затова и постепенно осъзнах, че нямам ресурса да помогна на всеки и най-вече – не мога. Категорично спрях да давам съвети. Описал съм какво е проработило при мен, добрите практики и систематизирани подходи. От там сте вие на ход. Не мога да реша вашите проблеми. Налага се сами да се потрудите.
- Заведох десетки хора на психотерапевт или психиатър. Приятели, роднини. В началото го правех дори за хора, които не познавам изобщо, но ме потърсиха за помощ и кураж. Насочих стотици други към препоръчваните от мен специалисти. Спрямо конкретния проблем на човека, преценявах дали е за психотерапия или за медикаментозна терапия. Според мен не съм подвел никой да пие лекарства, ако не е имало наистина нужда. Не съм антидепресант фен, както неведнъж са ме обвинявали хора, които са ми писали лично. Това, че съм проучил лекарствата добре, не означава, че ги пробутвам на всеки. Исках аз да съм запознат как работят. Освен това те не работят винаги добре. Проработиха добре за мен. Те са просто един инструмент за конкретен проблем. Гледах да съм реалист. Животът е кратък.
- Периодично си правих изследвания. И физиологични и психологически. Правих си статистика. Къде съм. Между другото психиатър, който ви следи от повече време, но не ви дава да попълвате въпросник минимум веднъж на седмица (по-добре всеки ден) с това как се чувствате, какви са нивата ви на стрес, тревожност, депресивност, гняв, мързел, апетит и още няколко неща, не ви следи добре. От ключова важност е да следите как се развива състоянието ви във времето и дали се движите в правилната посока. На базата на този въпросник, психиатърът нагласява лекарствата. Отделен върпос е, че ако ходите на психотерапия (което според мен е задължитлено), подобен въпросъник също не е лоша идея да се представя и там и да обсъждате проблемните части от него.
- През годините се самодиагностицирах не веднъж и стигнах до извода, че съм преминал през дереализация и деперсонализация (особено след глупавата грешка да пуша трева), паническо разстройство с чести паник атаки. Около 2 години на моменти откровено имах много силна агорафобия. Близо 3 години имах силна плаваща фонова тревожност под формата на Генерализирано тревожно разстройство (ГТР). По време на най-критичните си месеци имах със сигурност смесица от ГТР заедно с ажитирана депресия, заради която имах за много кратко и суициден риск. Всичко това се случваше на фона на страховита хипохондрия години наред. Имал съм месеци с дадени хиляди левове за прегледи и изследвания и то неведнъж. Многобройни обикаляния по ЯМР, скенери, кардиолози, невролози, ендокринолози, уролози и какво ли още не. По едно време нямах добро място да ми взимат кръв по ръцете от предишни заздравяващи убождания с игли. Преди всичките ми проблеми, установих, че от тийнейджър съм живял над 10 години в умерена дистимия, а от неправилно хранене поради нестабилни нива на кръвна захар и в комбинация с това, че съм свръхчувствителен човек, съм имал много елементи на циклотимия откакто се помня. Като капак имам елементи (но за щастие не и самото разстройство) на Обсесивно-компулсивно личностово разстройство (ОКЛР), което няма нищо общо с ОКР. След всичко изброено и след години психотерапия, изчетени книги, променени навици и медикаменти, към момента нямам нищо от изброеното и живея 100% нормален живот. Вярвайте ми ако щете. Знам, че звучи абсурдно на фона на всичко изредено, но слабо ме интересува кой ми вярва и кой не. Аз знам за себе си. Пиша го с една цел – да ви дам надежда, че човек, който е бил толкова трагично зле, може един ден да е напълно добре.
- Няма да изброявам всеки по отделно, но практикувах почти всички помощни методи, които съм изброил на сайта. На моменти някои повече, на моменти по-малко. Няма да стане, хора. Няма да стане без тях. Ако не станете почти фанатични на тема здравословен живот и как да не си вредите, възстановяването ви ще се забави. Много хора си вредят сами и най-доброто хапче на света или най-добрият терапевт за по 1 час на седмица или няма как да компенсита лоши навици през останалите 167 часа. С две думи – хранех се добре, спортувах, релаксирах, сменях си периодично стресиращите работи. Спокойствието е на първо място.
- Разбрах, че съм свръхчувствителен човек и дете орхидея. Това ми помогна страшно много. Книгата по темата е направо задължителна ако сте такъв.
- Проучих позитивите от психиатричен генетичен тест. След това изчетох целия си геном (ДНК). Отне ми 2 години да разбера теорията на генетичния анализ и да анализирам своя геном. Започнах да си вадя изводи на база на това, но съм в началото. Вероятно ще ми отнеме месеци или години докато направя нужните заключения.
Затова се получи. Заради комбинацията от всичко това се получи. Разнищих проблема от всички посоки, раздробих го на малки парченца и разбрах, анализирах и промених всяко. Не се получи, защото просто пих 5 години хапчета.
Промените след спиране на антидепресантите
Позитивните
Спря да ми се доспива следобед – проблем, който имах с години и ме измъчваше много. Енергията ми като цяло се повиши. Затова помогна и осъзнаването, че без таблетка Б12 (1000 mcg метилкобаламин) всяка сутрин под езика, енергията ми страда. Вероятно ще е доживот. Това да ми е „проблемът“. 🙂
Паметта ми леко се подобри.
Либидото ми леко се повиши спрямо 30мг Онелар. Проблемите с ерекцията и оргазмите почти отшумяха. И все пак съветвам всеки да обърне специално внимание на nofap движението ако има проблеми в този спектър. Независимо дали са причинени от антидепресанти или не. Толкова много проблеми се коренят там, че ми се плаче за пропиляните години като слушам приятели, познати и пишещи ми в сайта по темата.
Стомахът ми изцяло се нормализира. Имах леки неразположения, дори на ниската доза Онелар. Сега всичко е наред.
Тревожност? Депресивност? Хипохондрия? Дереализации? Паник атаки? Ниско самочувствие? Агорафобия? Промени в настроенията и/или енергията, включително при/от лошо време?
Няма!
Негативните
Станах една идея по-напрегнат. Една идея по-избухлив. Една идея по-срамежлив. Беше очаквано. Не много, но достатъчно, за да обръщам внимание и да градя още стратегия как да го компенсирам.
Вдигам си неосъзнато раменете по-често от нормалното и понякога това ми напряга мускулатурата около тях.
Неутралните
Станах по-чувствителен. Станах по-емоционален. Много по-лесно плача на въздействащи филми или музика. На високи дози Сероксат/Онелар не бях плакал с години, а сега ми се случва почти всеки месец. Разбира се, от някаква силна емоция, а не патологично. Все пак съм свръхчувствителен човек и цял живот преди съм бил така. Бях забравил какво е. Всичко това се очаква с по-ниските нива серотонин. Не е нещо лошо, просто е различно.
От тук нататък
И все пак се следя. По-високата емоционалност е очаквана, но гледам да е в разумни граници. Цял живот ще съм податлив на пропадания в настроението и тревожност – такива са гените ми. Разликата е, че след КПТ вече мога да хвана тъжните настроения, причинени от грешни мисли от когнитивни изкривявания и да ги туширам в зародиш. Не си позволявам да слушам тъжна или меланхолична музика – веднага ме завлича надолу.
Ако случайно нещата започнат да излизат извън контрол, няма да се поколебая да взема мерки.
Сънят ми е добър. Даже учудващо добър. Спя добре, не се будя. Обикновено спя между 8 и 9:30 часа.
Не се преработвам, не се преуморявам, спортувам, храня се отлично, имам добър тонус и като цяло нямам от какво да се оплача. Усетя ли, че нещо или някой ме напряга, го елиминирам бързичко от живота си.
Спокойствието ми е на първо място.
Няколко месеца по-късно реших да включа хранителната добавка 5-HTP + Л-Триптофан. Може да прочетете какво е това и защо го направих.
Заключение
Някак си стана. Честно казано първите години бях толкова уплашен, че ще пия лекарства цял живот, че месеци наред се бях фиксирал много върху това, само това повтарях, за това мислех и бях силно разтревожен.
Сега, 5 години по-късно, нещата са коренно различни. Преминах ли през ада? О, да. Научих ли си уроците? Силно се надявам. Ще позволя ли да се доближа отново до ада? Силно се надявам не. Целият този сайт е посветен на това – да опиша какво проработи за мен, да ми напомня през какво преминах, какви изводи си извадих и да ме пази. Да ме пази да не тръгна по грешния път на перфекционизма, на високите очаквания, на работохолизма, на безсънните нощи, на нерешените проблеми, на вечното натискане на газта, на стреса и на саморазрушението.
Май се справих.
От много време съм изместил фокуса от проблемите си, заради които направих този сайт. Главно защото вече не са проблеми за мен. Силно се надявам това да остане така и занапред.
Бъдете здрави!